Танцът ме е вълнувал много преди да вляза в залата и да разбера какво е техника, клас, стойка, ритъм, темпо… като бях малка, беше просто вдъхновение да имитирам тази енергия, която кара танцьорите да се движат, а публиката да не отделя очи от тях, дори и тя да беше само майка ми в хола в неделя вечер преди Сънчо.Танцът бе и е възможност – да откриеш себе си пред другите и същевременно да сложиш маска и да не бъдеш съден. Възможност да експериментираш, да изследваш, да демонстрираш, да бъдеш свободен или ограничен в собствените си страхове. Възможност е да преодолееш себе си. Той задоволява много нужди. За мен много често е „начесването“ на егото – всички те гледат, желаят те, изследват те и по този начин създават едно особено енергийно поле, което може да изпиташ само там „на сцената, в мрака или под светлините на прожекторите“. В танца трябва да стъпиш чист и освободен и тогава той показва един нов свят. Не знам дали емоцията движи танца или танцът движи емоцията, но те не могат едно без друго. Минавайки през различни стилове, разбрах, че техниката е необходима за танца като думите за говора, но без „фийлинг“ не можеш да напишеш бестселър, а само текст на чалга песен или беден провинциален рап -всички го разбират и припяват, но никога няма да настръхнат или пуснат сълза, да изградят връзка и да дадат на изпълнителя онази мистична енергия. Танцът не е изкачване на стълба към някаква слава и величие, а отваряне и затваряте на врати, пропадания и летеж.“

error: Content is protected !!