Танцът не е светлината на прожекторите, не са поклоните, цветята, аплодисментите. Зад няколкото бляскави минутки са наблъскани часове сценична треска, дни вълнения, месеци репетиции и години труд. Години в усилието да преодолееш гравитацията и ограниченията на собственото си тяло, но преди всичко да надминеш себе си. Танцът е стремежът да правиш нещата все по-добре и по-добре. Да не спираш, да се развиваш. Танцът е хлъзгавият и неравен под. Задъханата почивка от минута и половина до следващото изпълнение. Скъсаният чорапогащник. Ръцете и усмивката, които те чакат зад сцената, за да те прегърнат и поздравят. Танцът е изпитание, вдъхновение и истинска любов.

Единственото  ,,искам’’ сред всичките ,,трябва’’ в живота ми.

Танцувам. От ежедневните ми мисли и тревоги не е оставал и помен. Слушам музиката и я следвам. Тя ме води, диктува движенията на тялото ми.

Танцувам. Моят начин да кажа това, което искам да кажа, и хората да ме чуят! Да изразявам чувствата си и винаги да ,,говоря’’ истината! Мога да съм която си поискам, без да бъда осъждана – момичето с разбитото сърце или неукротимата дива, музата, носеща вдъхновение, или безпощаден убиец. И точно в тези моменти усещам, че… живея. По онзи начин, за който всички мечтаят – без грижи и проблеми, пълноценно,  с преливащо от радост и обич сърце.

Благодарение на заниманията си с танци се научих да се справям с разочарованията и да не се отказвам от това, което искам.


error: Content is protected !!